"Сайонара" е първата книга в стил чиклит, а и първата книга на Мариан Кийс, която съм чела.
Вероятно повечето читателки, които не си падат по любовни романи и като цяло по подобен тип книги, свързани с любов и прочее, след прочитането на ревюто биха си казали, че това е поредната лигава книжка. Авторът е жена, главнята героиня е жена... всичко е ясно. Да, ама не.
Аз обичам да чета трилъри, ужаси и т.н, и не си падам особено по такъв тип книги, но останах наистина учудена след като прочетох "Сайонара". Грабна ме още от първата страница! Дори не може да се каже, че е любовна книга. Най-хубавото е, че през по-голямата част от романа си в недоумение и се чудиш какво става. Тогава изведнъж истината те удря в лицето и буквално оставаш с отворена уста. Поне при мен беше така.
"Сайонара" е една история от живота. Една сърцераздирателна история, която би се харесала и би разчувствала всяка дама. Главната героиня Ана живее в Ню Йорк със своя съпруг Ейдън. Те са женени отскоро, имат прекрасни работи, живеят в хубав апартамент и едва ли има какво повече да искат от живота... До деня, в който Ана се озовава в Дъблин при родителите си, а Ейдън е изчезнал.
Това е краят за нея. Тя е абсолютно съсипана. Нито майка й, нито баща й, нито сестрите й могат да я утешат, а камо ли приятелите й, които са в Ню Йорк. Тя му звъни всеки ден на мобилния, само за да може да чуе гласа му на гласовата поща... но него го няма.
Въпреки всичко обаче, след дълго време и литри сълзи, а също и с помощта на нови приятели, Ана започва да се възстановява. Но къде все пак е Ейдън?
Вероятно повечето читателки, които не си падат по любовни романи и като цяло по подобен тип книги, свързани с любов и прочее, след прочитането на ревюто биха си казали, че това е поредната лигава книжка. Авторът е жена, главнята героиня е жена... всичко е ясно. Да, ама не.
Аз обичам да чета трилъри, ужаси и т.н, и не си падам особено по такъв тип книги, но останах наистина учудена след като прочетох "Сайонара". Грабна ме още от първата страница! Дори не може да се каже, че е любовна книга. Най-хубавото е, че през по-голямата част от романа си в недоумение и се чудиш какво става. Тогава изведнъж истината те удря в лицето и буквално оставаш с отворена уста. Поне при мен беше така.
"Сайонара" е една история от живота. Една сърцераздирателна история, която би се харесала и би разчувствала всяка дама. Главната героиня Ана живее в Ню Йорк със своя съпруг Ейдън. Те са женени отскоро, имат прекрасни работи, живеят в хубав апартамент и едва ли има какво повече да искат от живота... До деня, в който Ана се озовава в Дъблин при родителите си, а Ейдън е изчезнал.
Това е краят за нея. Тя е абсолютно съсипана. Нито майка й, нито баща й, нито сестрите й могат да я утешат, а камо ли приятелите й, които са в Ню Йорк. Тя му звъни всеки ден на мобилния, само за да може да чуе гласа му на гласовата поща... но него го няма.
Въпреки всичко обаче, след дълго време и литри сълзи, а също и с помощта на нови приятели, Ана започва да се възстановява. Но къде все пак е Ейдън?
Няма такава загадъчност около Ейвън, явно не сте чели книгата. Още преди средата става ясно, че е загинал при катастрофа. Идеята на книгата е съвсем друга - Ана търси на чин да приеме това и да продължи живота си. Именно затова е човешка, а не че Ейвън е незнайно къде и го търси.
ОтговорИзтриванеВече я няма изобщо загадъчността... :D Ако се издаде всичко от книгата къв е смисъла да я чете който и да е??
ОтговорИзтриване