"Кръгът:Кръстът на Мориган" кн.1 - Нора Робъртс

Както в повечето (или във всички?) книги на Нора Робъртс и в тази присъства любовният елемент.Но тази книга не е никак обичайна.Вместо престъпник (като например в "Смърт край змийската река") този път присъстват вампири и богове.

Един от главните герои-Хойт,е магьосник,чийто брат е бил превърнат във вампир от Лилит,тяхната кралица.Задачата на Хойт е да премине през Танцът на Боговете (портал) , който ще го пренесе във съвременен Ню Йорк.Богинята Мориган избира петима-вещицата,брата на Хойт,учения,войнът и този,който може да променя образа си.Хойт трябва да намери тези хора,за да успее да се пребори с настъпващия Апокалипсис.Броят на вампирите расте.Те са решени да унищожат човешкия род,защото го смятат за по-нисш.
Естествено,присъства вампир,но не какъв да е!Той не пие човешка кръв.(странно,а?) Братът на Хойт-Кийън е бил превърнат във вампир,преди близо 1000 години.Въпреки своята природа,той решава да помогне на брат си,но разбира се това изисква много жертви.
Хойт и останалите започват да се обучават.Междувременно ирландския магьосник се влюбва в очарователната съвременна вещица- Глена.Тя откликва на чувствата му и това води до сватба,на фона на всички трагични събития.
Като цяло книгата е хубава.Лесна е за четене,ненатоварваща.Има някои ужасно нелепи моменти,но поне можете да се посмеете.

"Гняв"

Сигурна съм за поне двама души,които ще са съгласни с мен,че тази книга е абсолютен шедьовър!

Стивън Кинг започва да пише "Гняв" и я завършва като студент.
В книгата става въпрос за ученикът Чарлз Декър,който изведнъж полудява и пребива учителя си по физика.Докато директора се чуди дали да го прати в поправително училище,Чарли "отвлича" класа си.В последствие се оказва,че чрез силата на своята воля той ги предразполага така,че от заложници стават просто обикновени събеседници.Дори,когато една негова съученичка иска да отиде до тоалетната,той я пуска,а след това тя се връща.
Това е книга за това как можеш да откачиш заради всичко,което се смята за нормално,а всъщност не е .Книга за това как на пръв поглед безобидни неща,могат да ти въздействат по много лош начин и за това как хора рушат други хора.
Това не е книга за обикновен луд,който е с лабилна психика и е "врътнал шайбата", а за човек,смачкан от всички тези "нормални" неща.
Препоръчвам книгата на всеки.Мисля,че би се харесала на всякакъв вид читатели.,защото е увлекателна и оригинална.

ПС:Този път изразявам главно моето разбиране за дадената книга.(да не разберете нещо погрешно.) Всеки е свободен да я разбире по свой си начин :)

"Бялата къща"-Джон Гришам

Ето една книжка,с която можете да си загубите времето,ако не искате да се задълбочавате и да разсъждавате много.

Главният герой е 7-годишно момче на име Люк.Той иска да се махне от фермата на дядо си, за да стане бейзболист и да се отърве от памука, който трябва да бере всяко лято.
Работниците,които идват през сезона за бране,носят със себе си само неприятности.Те са планинци и мексиканци.Мексиканците са десет на брой, от които само един е по особен-Каубой.Планинците са цяло семейство,като най-лошият е най-големият син Ханк.
Впоследствие Люк става свидетел на няколко убийства,едното извършено от Ханк, а другото от Каубой.
Междувременно 17-годишната Тали напълно омагьосва 7-годишния Люк.


Това е накратко за книгата.Не е лоша,но не е и кой знае какво.Това е първата книга на Гришам,която чета.Не съм разочарована,защото нямах кой знае какви очаквания.
Ако имате време за губене,може да прочетете тази книжка.Няма нито да се натоварите,нито да се отегчите.Историята просто си тече,без очакване за кой знае какво развитие и обрати.

"Хроника на една предизвестена смърт" - Габриел Гарсия Маркес

Купих я, когато бях на 15, започнах да я чета, но едно, че нищо не разбрах и второ, че изобщо не ми хареса как започва и ми беше скучна. Преди няколко дни реших все пак да се разнообразя и да спра с мафиотските книги и избрах точно тази, която толкова отдавна стои в библиотеката ми непрочетена. Влюбих се безнадеждно...

Действието започва и завършва с убийството на Сантиаго Насар. Още в началото се разбира, че братята Викарио са го убили, за да отмъстят за обезчестената си сестра Анхела, а книгата завършва в момента на смъртта на Сантиаго. Авторът малко по малко разплита историята около тази смърт, за която всички са знаели, но никой така или иначе не е предотвратил.

Книгата е прекрасна, по мое лично мнение. Любимият ми герой е самият Сантиаго - богат красавец, който последен разбира за очакващата го смърт. Обичан е от почти всички в селото, но все пак никой не се наема с тежката задача да го предупреди, че го чакат бъдещите му убийци. Галантен, естествен и красив мъж, който дори, докато умира, не загърбва възпитанието си.

От друга страна братята Викарио са изключително интересни персонажи, нагърбени, по неволя, с тежката задача да отмъстят за честта на сестра си. Разгласяват навсякъде за предстоящото убийство, може би с надеждата някой да ги спре, без те да бъдат зачеркнати като страхливци.

Книга, разказваща за тежестта на общественото мнение и предразсъдъците върху човека и страха да се вършат различни неща от общоприетите. История за морала, за клюките, за жаждата на човека за зрелища и страха му да постъпи правилно.

Бих я препоръчала на всеки, въпреки че може би не всеки би я харесал. Интересна, кратка и бърза за четене, защото те грабва от първия момент и не можеш да я оставиш, докато не я прочетеш цялата.

"Можеш ли да пазиш тайна?" - Софи Кинсела

Както може би целия свят научи, си падам по чиклит и изо-о-общо не ме е срам да си призная, затова ето го и поредното ревю.


В книгата става въпрос за двайсет и няколко годишната Ема, която работи като асистентка в отдела по маркетинг на голяма компания за газирани напитки. Шефът й й предоставя възможността да се докаже в Шотландия, но всичко се обърква.

Отчаяната Ема потегля за Лондон, но на летището една стюардеса я мести в бизнескласа, за да я разведри малко. По време на полета попадат във въздушно завихряне, Ема се стъписва и от паника и истерия започва да разказва на непознатият до нея най-съкровенните си тайни. Впоследствие се оказва, че това е основателят на компанията, където тя работи.

Има малко пресилени неща, но предполагам, че и без това не може. И все пак като цяло е много сладка история за отношенията между хората, за това какво трябва и какво не трябва да се крие от човека до теб. Книгата е много забавна, стила е лек и е много бърза за прочитане.

"Принцът на мъглата" - Карлос Руис Сафон

За пръв път я прочетох в осми клас, беше задължителна книга по литература. Просто се влюбих. Майсторски разказана прекрасна история, останах очарована.


Дълго време търсих книгата, за да си я купя, но в книжарниците ми казваха, че имало някакви проблеми между автора и издателите му преди няколко години, така че се наложи да почакам до 2008, когато най-сетне я намерих и успях да си я позволя.

Главният герой Макс е на тринайсет, когато семейството му се мести в къща на брега на морето. Още с пристигането си на новото място, той открива странни неща - часовник, който се върти наобратно, злобна котка, за която сестра му се грижи, градина с живи статуи... Дори в къщата, в която живеят се усеща духът на удавения Джакоб, син на старите собственици. Странните обстоятелства около смъртта му започват да се изясняват, когато се появява Каин, Принцът на Мъглата, способен да изпълни всяко желание, но на много висока цена...

Както може би е логично, той е любимият ми герой - зъл и умен магьосник, който дарява хората с временно щастие, за да ги захвърли после в най-голямата мизерия и падение. Всички останали персонажи бледнеят пред него с посредствените си характери.

Всеки път, когато я препрочитам се уверявам, че точно това е перфектната история за мен - магия, мистерия, тайни от миналото и разбира се, на фона на всичко това, една любовна история, която всъщност не е повече от детско увлечение, но е достатъчна, за да задоволи романтичката в мен.

"Dead until dark" - Шарлийз Харис

Поредната история за вампири. Банална при това.


И така... прочетох я най-после. Още в началото не ми грабна вниманието, даже ми беше скучна, но все пак не можех да оставя непрочетена книга, още повече, че си я бях купила, за което сега съжалявам. Корицата изглежда обещаващо, наистина, но историята...

Не съм гледала сериала и нямах представа, че има такова нещо. Съвсем случайно разбрах от един познат, много след като си купих книгата. Впечатления от сериала няма да споделям, защото съм гледала само случайни клипчета в youtube.

В книгата става въпрос, както много от вас знаят вероятно, за секси сервитьорката Суки, която страда от телепатия. Буквално. През цялото време трябва да се стреми да не допуска чуждите мисли в ума си. Явно затова, когато среща Бил, вампир, който се опитва да се интегрира сред хората, тя се влюбва в него - не може да чете мислите му.

Не обръща внимание на това, че той пие кръв за вечеря или по-скоро не я интересува, до деня, в който намират мъртва нейна колежка и Суки си дава сметка, че я грози опасност. Следват обрати, убийства, интриги...

Не ми хареса това, че сякаш светът там е различен и всичко е възможно... хора-кучета, вампири и какви ли не още... Изглежда много блудкаво, наистина. Сякаш идеята не е била обмислена предварително, а жената си е писала, каквото й е на сърцето за момента.

Лично мен не ме впечатли особено, прочетох я, колкото да я довърша и да не се занимавам повече. Не казвам, че книгата е лоша, щом сериала има толкова фенове, а историята е толкова хвалена, значи има нещо в нея, което си струва. Просто аз не го открих и абсолютно не отговаря на моите критерии за стойностна книга.

"Сайонара" - Мариан Кийс

"Сайонара" е първата книга в стил чиклит, а и първата книга на Мариан Кийс, която съм чела.

Вероятно повечето читателки, които не си падат по любовни романи и като цяло по подобен тип книги, свързани с любов и прочее, след прочитането на ревюто биха си казали, че това е поредната лигава книжка. Авторът е жена, главнята героиня е жена... всичко е ясно. Да, ама не.

Аз обичам да чета трилъри, ужаси и т.н, и не си падам особено по такъв тип книги, но останах наистина учудена след като прочетох "Сайонара". Грабна ме още от първата страница! Дори не може да се каже, че е любовна книга. Най-хубавото е, че през по-голямата част от романа си в недоумение и се чудиш какво става. Тогава изведнъж истината те удря в лицето и буквално оставаш с отворена уста. Поне при мен беше така.

"Сайонара" е една история от живота. Една сърцераздирателна история, която би се харесала и би разчувствала всяка дама. Главната героиня Ана живее в Ню Йорк със своя съпруг Ейдън. Те са женени отскоро, имат прекрасни работи, живеят в хубав апартамент и едва ли има какво повече да искат от живота... До деня, в който Ана се озовава в Дъблин при родителите си, а Ейдън е изчезнал.

Това е краят за нея. Тя е абсолютно съсипана. Нито майка й, нито баща й, нито сестрите й могат да я утешат, а камо ли приятелите й, които са в Ню Йорк. Тя му звъни всеки ден на мобилния, само за да може да чуе гласа му на гласовата поща... но него го няма.

Въпреки всичко обаче, след дълго време и литри сълзи, а също и с помощта на нови приятели, Ана започва да се възстановява. Но къде все пак е Ейдън?

"Watermelon" - Мариан Кийс

Доколкото знам тази книга не е преведена на български все още, аз я четох на испански. И все пак толкова ми хареса, че реших да напиша ревю за нея.


"Watermelon" е първата книга, която четох на Мариан Кийс и определено ме накара да се влюбя в авторката. Забавна, разтоварваща и лека, типично женска, на моменти съм спирала четенето, за да се смея с глас.

Главната героиня Клеър е изоставена от съпруга си веднага след раждането на първата им дъщеря. Клеър - надебеляла, деперсирана и с дете на ръце-, решава да иде при родителите си в Ирландия, докато се съвземе.

Разказ за една изоставена жена, която малко по малко се съвзема от депресията си и продължава живота си, но написан с типичното за Мариан Кийс чувство за хумор и лек стил, който те кара да се чувстваш идентифициран с героите. Определено е приятна книжка за отмора от сивото ежедневие.

"Дългата разходка" - Стивън Кинг

Стартът е даден!Стартът на най-дългата разходка в живота ви.Разходка към смъртта.


Типично в стила на Краля на ужаса Стивън Кинг , романът "Дългата разходка" е пропит с много кървави сцени и страх , лудост и отчаяние .

Дългата разходка е състезание , в което единствената награда е животът ви . Но не така мислят стоте момчета , записвайки се за състезанието . Всеки от тях е отделна личност , с отделна история . Когато се записват обаче , те не съзнават какво си причиняват . Всеки е уверен , че ще спечели и всеки се надява другият да падне пръв . Но победителят е само един .

"Идол" и палач се явява Майорът , който организира състезанието . Негови посредници са войниците , които най-безмилостно застрелват всеки , който спре да върви или се забави повече от позволеното . Нямаш право да спираш , по какъвто и да е повод . Дори и да паднеш случайно , получиш ли повече от 3 предупреждения си мъртъв . Просто трябва да вървиш , независимо дали се чувстваш зле или се измориш . Това е единственото правило .

Така остава само един , който вижда как умират 99 души и "печели" . Печели изпълнението на едно свое желание и един немислим живот .

Романът "Дългата разходка" е фантастична книга . Макар действието да се развива само на пътя и героите да вървят през цялото време , има изключително разнообразие . Постоянно си в напрежение и просто няма как да ти доскучае .

Любимият ми герой е Стебинс . Той е най-загадъчният от всичките сто . Докато останалите се опитват да завържат разговор , да опознаят слабите места на опонентите си , той просто стои най-отзад и наблюдава .
Най-хубавото в романа е , че героите търпят развитие . Всеки един от тях се променя и осъзнава грешката си . Да , ГРЕШКА , защото тръгват на еднопосочно пътешествие към ада . А дори пътят не е лек . Убедена съм , че всеки фен на Стивън Кинг би се съгласил с мен , защото романът наистина си заслужава всяко изречение .

PS: Само заради теб.