25 юни 2009

"Принцът на мъглата" - Карлос Руис Сафон


За пръв път я прочетох в осми клас, беше задължителна книга по литература. Просто се влюбих. Майсторски разказана прекрасна история, останах очарована.


Дълго време търсих книгата, за да си я купя, но в книжарниците ми казваха, че имало някакви проблеми между автора и издателите му преди няколко години, така че се наложи да почакам до 2008, когато най-сетне я намерих и успях да си я позволя.

Главният герой Макс е на тринайсет, когато семейството му се мести в къща на брега на морето. Още с пристигането си на новото място, той открива странни неща - часовник, който се върти наобратно, злобна котка, за която сестра му се грижи, градина с живи статуи... Дори в къщата, в която живеят се усеща духът на удавения Джакоб, син на старите собственици. Странните обстоятелства около смъртта му започват да се изясняват, когато се появява Каин, Принцът на Мъглата, способен да изпълни всяко желание, но на много висока цена...

Както може би е логично, той е любимият ми герой - зъл и умен магьосник, който дарява хората с временно щастие, за да ги захвърли после в най-голямата мизерия и падение. Всички останали персонажи бледнеят пред него с посредствените си характери.

Всеки път, когато я препрочитам се уверявам, че точно това е перфектната история за мен - магия, мистерия, тайни от миналото и разбира се, на фона на всичко това, една любовна история, която всъщност не е повече от детско увлечение, но е достатъчна, за да задоволи романтичката в мен.

24 юни 2009

"Dead until dark" - Шарлийз Харис


Поредната история за вампири. Банална при това.


И така... прочетох я най-после. Още в началото не ми грабна вниманието, даже ми беше скучна, но все пак не можех да оставя непрочетена книга, още повече, че си я бях купила, за което сега съжалявам. Корицата изглежда обещаващо, наистина, но историята...

Не съм гледала сериала и нямах представа, че има такова нещо. Съвсем случайно разбрах от един познат, много след като си купих книгата. Впечатления от сериала няма да споделям, защото съм гледала само случайни клипчета в youtube.

В книгата става въпрос, както много от вас знаят вероятно, за секси сервитьорката Суки, която страда от телепатия. Буквално. През цялото време трябва да се стреми да не допуска чуждите мисли в ума си. Явно затова, когато среща Бил, вампир, който се опитва да се интегрира сред хората, тя се влюбва в него - не може да чете мислите му.

Не обръща внимание на това, че той пие кръв за вечеря или по-скоро не я интересува, до деня, в който намират мъртва нейна колежка и Суки си дава сметка, че я грози опасност. Следват обрати, убийства, интриги...

Не ми хареса това, че сякаш светът там е различен и всичко е възможно... хора-кучета, вампири и какви ли не още... Изглежда много блудкаво, наистина. Сякаш идеята не е била обмислена предварително, а жената си е писала, каквото й е на сърцето за момента.

Лично мен не ме впечатли особено, прочетох я, колкото да я довърша и да не се занимавам повече. Не казвам, че книгата е лоша, щом сериала има толкова фенове, а историята е толкова хвалена, значи има нещо в нея, което си струва. Просто аз не го открих и абсолютно не отговаря на моите критерии за стойностна книга.

21 юни 2009

"Сайонара" - Мариан Кийс


"Сайонара" е първата книга в стил чиклит, а и първата книга на Мариан Кийс, която съм чела.

Вероятно повечето читателки, които не си падат по любовни романи и като цяло по подобен тип книги, свързани с любов и прочее, след прочитането на ревюто биха си казали, че това е поредната лигава книжка. Авторът е жена, главнята героиня е жена... всичко е ясно. Да, ама не.

Аз обичам да чета трилъри, ужаси и т.н, и не си падам особено по такъв тип книги, но останах наистина учудена след като прочетох "Сайонара". Грабна ме още от първата страница! Дори не може да се каже, че е любовна книга. Най-хубавото е, че през по-голямата част от романа си в недоумение и се чудиш какво става. Тогава изведнъж истината те удря в лицето и буквално оставаш с отворена уста. Поне при мен беше така.

"Сайонара" е една история от живота. Една сърцераздирателна история, която би се харесала и би разчувствала всяка дама. Главната героиня Ана живее в Ню Йорк със своя съпруг Ейдън. Те са женени отскоро, имат прекрасни работи, живеят в хубав апартамент и едва ли има какво повече да искат от живота... До деня, в който Ана се озовава в Дъблин при родителите си, а Ейдън е изчезнал.

Това е краят за нея. Тя е абсолютно съсипана. Нито майка й, нито баща й, нито сестрите й могат да я утешат, а камо ли приятелите й, които са в Ню Йорк. Тя му звъни всеки ден на мобилния, само за да може да чуе гласа му на гласовата поща... но него го няма.

Въпреки всичко обаче, след дълго време и литри сълзи, а също и с помощта на нови приятели, Ана започва да се възстановява. Но къде все пак е Ейдън?

"Watermelon" - Мариан Кийс


Доколкото знам тази книга не е преведена на български все още, аз я четох на испански. И все пак толкова ми хареса, че реших да напиша ревю за нея.


"Watermelon" е първата книга, която четох на Мариан Кийс и определено ме накара да се влюбя в авторката. Забавна, разтоварваща и лека, типично женска, на моменти съм спирала четенето, за да се смея с глас.

Главната героиня Клеър е изоставена от съпруга си веднага след раждането на първата им дъщеря. Клеър - надебеляла, деперсирана и с дете на ръце-, решава да иде при родителите си в Ирландия, докато се съвземе.

Разказ за една изоставена жена, която малко по малко се съвзема от депресията си и продължава живота си, но написан с типичното за Мариан Кийс чувство за хумор и лек стил, който те кара да се чувстваш идентифициран с героите. Определено е приятна книжка за отмора от сивото ежедневие.

20 юни 2009

"Дългата разходка" - Стивън Кинг


Стартът е даден!Стартът на най-дългата разходка в живота ви.Разходка към смъртта.


Типично в стила на Краля на ужаса Стивън Кинг , романът "Дългата разходка" е пропит с много кървави сцени и страх , лудост и отчаяние .

Дългата разходка е състезание , в което единствената награда е животът ви . Но не така мислят стоте момчета , записвайки се за състезанието . Всеки от тях е отделна личност , с отделна история . Когато се записват обаче , те не съзнават какво си причиняват . Всеки е уверен , че ще спечели и всеки се надява другият да падне пръв . Но победителят е само един .

"Идол" и палач се явява Майорът , който организира състезанието . Негови посредници са войниците , които най-безмилостно застрелват всеки , който спре да върви или се забави повече от позволеното . Нямаш право да спираш , по какъвто и да е повод . Дори и да паднеш случайно , получиш ли повече от 3 предупреждения си мъртъв . Просто трябва да вървиш , независимо дали се чувстваш зле или се измориш . Това е единственото правило .

Така остава само един , който вижда как умират 99 души и "печели" . Печели изпълнението на едно свое желание и един немислим живот .

Романът "Дългата разходка" е фантастична книга . Макар действието да се развива само на пътя и героите да вървят през цялото време , има изключително разнообразие . Постоянно си в напрежение и просто няма как да ти доскучае .

Любимият ми герой е Стебинс . Той е най-загадъчният от всичките сто . Докато останалите се опитват да завържат разговор , да опознаят слабите места на опонентите си , той просто стои най-отзад и наблюдава .
Най-хубавото в романа е , че героите търпят развитие . Всеки един от тях се променя и осъзнава грешката си . Да , ГРЕШКА , защото тръгват на еднопосочно пътешествие към ада . А дори пътят не е лек . Убедена съм , че всеки фен на Стивън Кинг би се съгласил с мен , защото романът наистина си заслужава всяко изречение .

PS: Само заради теб.

"Сянката на вятъра" - Карлос Руис Сафон


История за мистерията, тайните от миналото, детската и юношеската любов, разказана на фона на една готическа Барселона от средата на ХХ век.


Лятото на 2005 година работих и инвестирах част от изкараните пари в книги, които по-късно ми станаха любими. Една от тях е "Сянката на вятъра". Винаги съм обичала "дебели" книги, сякаш са по-обещаващи от "тънките". Определено тази не ме разочарова.

Главният герой Даниел започва разказа си още от детството си, когато баща му му разкрива едно магическо място - Гробището на Забравените Книги, където малкият Даниел намира и "осиновява" "Сянката на вятъра", чиито автор е Жулиан Каракс. Момчето се влюбва в книгата и решава да потърси и други творби на въпросния автор, но се сблъсква с низ от мистерии, които решава да разкрие.

Появяват се много нови и комплексни персонажи, но определено моят любим е Лаин Куберт, Дявола в една от книгите на Каракс, но който сякаш е излязъл от книгата и е станал реален, за да попречи на Даниел да разбули тайните от миналото на Жулиан.

Изтънчено чувство за хумор, мистерия, оригиналност, романтика и прекрасна обстановка представени с типичния за Сафон стил - красиви изрази, които придават на историята още повече чар.